 Какво изследваме |
|
 |
|
| Как се събираме |
|
|
|
| Languages |
|
|
|
|
|
|
|
|
Интервю с директора на обсерваторията Агоп Узунбохосян
|
|
|
24 Юли 2006 - 12:34, (2246 прочита)
|
Интервю на Никола КЕСАРОВСКИ, в-к "Нов Живот", Кърджали
Разговарям с Агоп УЗУНБОХОСЯН, директор на Астрономическата обсерватория "Славей Златев" в Кърджали. Наследил е една институция, която достигна звездния си връх при непрежалимия Славей Златев, колега и приятел, вече и патрон на институцията - неговото присъствие е осезателно навсякъде, маркирано и чрез портрета му в директорския кабинет. Безумно бързо мина пътят на Славей от стола пред бюрото до портрета над бюрото. Съдбата сякаш му спести наложения от времето на прехода стръмен път надолу в живота на обсерваторията. Път, чийто минимум по думите на г-н Узунбохосян вече е преминат и по започналия отново път нагоре с всяка трудна крачка те спохожда и поредният красив бял косъм в перчема.
- И тъй. Кърджали си има Астрономическа обсерватория. За какво се бори тя?
- Нашата обсерватория се бори в две посоки. Първата е за това астрономическите знания за Космоса в най-общия смисъл да бъдат на разположение на хората, които живеят тук и на гостите на града. Вторият фронт, на който се борим, е със средствата, с които разполага обсерваторията и с които в национален мащаб разполагат останалите астрономически обсерватории, да се правят научни изследвания. Докато в популяризаторско отношение ние можем да засягаме голям кръг дейности, в реалната си изследователска работа се ограничаваме с по-скромни проекти и програми - защото това, което се прави на върха на иглата в астрономическите изследвания, струва много скъпо. Такъв лукс България днес не може да си позволи. Така или иначе светът е отворен и всички онези хора, които показват интелектуален потенциал, могат да работят. Имаме достатъчно примери за наши колеги, които работят в престижни западни обсерватории. Например едно момче, което завърши гимназия тук, в Кърджали, в момента работи в Щатите, в Аризона. В момента в Кърджали има още едно момче, няма да му кажа името, което предполагам, че след пет или десет години също ще работи във възлов астрономически институт.
- Говориш за ученици. Значи те имат нужда от вас?
- Нашата обсерватория се явява трансмисия между училището и висшите учебни заведения и изследователските институти. Училището е консервативна институция, то се съобразява с учебната програма. Не искам да кажа, че учебната програма е лоша, напротив, но училището трябва да се придържа в тази рамка. А учениците, които покажат умения, знания и искат да научат нещо над своите учебници, идват при нас. Особено що се отнася до онези, които искат да експериментират! В училищата по едни или други причини в кабинетите по физика, химия, почти нищо не е останало - това не е по вина на конкретните преподаватели, разбира се... Но когато едно дете дойде тук в обсерваторията, то, в зависимост от възрастта и уменията, които вече е придобило, може да работи с телескопи, може да прави различни наблюдения и да обработва тези наблюдения... Тоест знанията, които вече е получил по физика, астрономия и математика, да ги събере на едно място. Защото едно наблюдение, за да бъде обработено, иска знания по тези дисциплини и прилагането на тези знания.
- Прилагането на знанията често плаши хлапетата, но сигурно им е и интересно?
- Разбира се! Едно е в час по математика да го научиш да чертае графики, друго е да прави тези графики на базата на точки от собствени преки наблюдения на съответните величини по небето. И това му е определено по-интересно! То е интересно и за нас, които работим толкова години в тази област... Природознанието, астрономията, са един голям изкоп, в който има място не само за големите багери - мощни световни телескопи, но има място и за нашите малки телескопчета, с които също можем да изкопаем нещо. Това ни най-малко не трябва да ни обезкуражава, да ни създава комплекси за малоценност.
- Е, спомням си близкото минало...
- Че кой не го помни?! Преди 15-тина години космическата програма избра нашата обсерватория - и екипът, който защити проекта за участието ни в програмата "Фобос", и уредите, които трябваше да бъдат изработени, всичко беше поставено на конкурсни начала... Никой не е казал навремето, абе ти, Славей, си хубаво момче, имаш мустаци и хубаво пееш, ще ти дадем този проект, който хората ти да изработят, или пък, абе, инж. Беляков, и ти си хубаво момче, хайде да ни измайсториш това и това... Проектите се защитаваха при конкурентни условия с други екипи от различни страни, и тези проекти бяха спечелени от нашата обсерватория. А после и самите уреди бяха направени. Този епизод от дейността на обсерваторията е добре известен. Друг е въпросът дали това, което бе направено тогава получи адекватен резонанс и оценка като научно-технически резултат! Защото никой никъде по света не прави и осъществява научно-технически проекти ей така, заради самия проект. Тук бяха разработени и използвани авангардни технологии, нетрадиционни подходи, които трябваше да се забележат и оценят - защото те могат да бъдат използвани далеч не само в космическия бизнес! Нито едно промишлено предприятие, нито една производствена единица не дойде и да каже абе вие правите тук нещо, можем ли да го използваме. По белия свят фирмите чакат на опашка за земните приложения на космическите технологии. Космическите програми именно по такъв начин си вадят парите в цял свят.
- А ние защо не го правим, след като го можем?
- За съжаление в България до известна степен е скъсана нишката, защото хора, които са придобили някакъв опит и умения в областта на космическите технологии, не получават адекватно възнаграждение за труда си и отиват да работят на други места, а това излиза всъщност много по-скъпо, защото е все едно да стреляш с гаубици по яребици... Дали един ден отново ще ни се удаде възможност да кандидатстваме и участваме в космически проекти, дали отново ще можем да изпълним тук подобни задачи, въпрос на време е, вероятността е малка засега с оглед на независещите от нас глобални обстоятелства...
- Въпреки това вие ще правите каквото трябва...
- ... пък да става каквото ще!
- Кой беше?
- Граф Толстой.
- Като те слушам, вие, астрономите, сте интересни хора. Гледате небето. Младите влюбени и те гледат небето. Значи ли това, че в астронома се е запазило детското любопитство към света, че и към небето даже?
- Аз съм раздвоен, за да ти отговоря на този въпрос. Първо, в ежедневието човек попритръпва, губи интерес, работа като работа, понякога в много трудни условия, и климатични включително, през зимата. Много добре е да правиш наблюдения през зимата, защото тогава атмосферата е изчистена и т.н. В същото време обаче е зима, нощ, студ и дълги часове наблюдения... От друга страна има неща, при които и ние даже губим хладнокръвие. Например това да видиш взрив върху повърхността на Юпитер от сблъсъка с кометата на Шумейкър-Леви преди няколко години... Има и още нещо. Самата реалност на Вселената, всички онези процеси, които стават в Космоса, обектите, които наблюдаваме, надхвърлят и най-богатата фантазия и на най-даровития писател фантаст. Ще ти призная, аз не обичам фантастиката, и малко съм чел фантастика - Рей Бредбъри, Айзък Азимов, на когото предпочитам научно-популярните книги... Ако човек, дори на популярно ниво, проследи обектите и процесите, които стават във Вселената, той ще се хване за главата. Неимоверни процеси, неимоверни сблъсъци, явления, които от нашите земни представи са нещо необхватно, страшно голямо...
- Значи ли, че ти, като астроном, на боричканията между партиите коя да управлява малката ни държавичка, гледаш като на дребна работа в сравнение с онова, което става там горе...
- Безспорно е така и лошото е, че тези дребни боричкания водят до преки ефекти, и наблюдателни, свързани с техническата база за наблюдения и с техническите възможности на училищата...
- А гражданството, намира ли то време от време на време да дойде тук и да погледа през телескопа?
- Зависи от годината. В плодородна година с по-специални астрономически събития, минаването на ярка комета да речем, ние се радваме на много добра посещаемост. Идват граждани, ученици, гости на града. Нашата държава е привилегирована в това отношение - осемте астрономически обсерватории и планетариуми за осемте милиона население са наситеност, на която не се радват и далеч по-големи и подредени държави!... Месечното издание на вестник "Нов живот", което ни е събрало сега, е "Кръгозор", нали?
- "Кръгозор" е, за наука и технологии.
- Нашата обсерватория широко отваря кръгозора на кърджалийци. Нормално погледнато, знанията за Вселената и обсегът на наблюденията ни върху нея непрекъснато се разширяват. И една от целите на нашата обсерватория е хората да следват това разширяване на света, обогатявайки ги.
- Имате ли напоследък някаква нова техника тук, с която да виждате по-далече и по-точно?
- Имаме. Хубава дигитална камера. За нас тази камера не е толкова необходима от гледна точка какво ще видим, какво ще регистрираме с нея, а от гледна точка на това, че тя предлага нова методика на работа. То е все едно един лекар, който ползва рентген, да се сдобие със скенер. Чрез тази камера образът от телескопа се превръща в компютърен файл, влиза в компютъра с всички следващи от това удобства на компютърната технология. И е особено важно за младите хора, които идват тук. Овладяват нови възможности.
- За да вършите цялата тази работа, трябват... да де, трябват пари. Откъде идват тези пари?
- Финансирането идва от Министерството на образованието през общината. Аз използвам случая да благодаря на нашата община за разбирането и съдействието, благодарение на което успяваме да оцелеем. Имам си едно добро сравнение, с футбола. Има два вида футболисти. Едни изчакват да получат топката и да вкарат гол. Други търсят топката и така по-често вкарват гол. В съвременния футбол, в науката и в живота изобщо вторият стил на поведение е за предпочитане. И тук всеки един от нас според възможностите си "търси топката"... Е, това понякога ни превръща от астрономи в администратори, но това е, няма наготово...
- Дано е за добро. А ако човек поиска да дойде при вас и да погледа през телескопа пръстените на Сатурн, да речем, каква е таксата за тази услуга?
- Такса няма.
- Няма?
- Няма. Той си е платил данъците. Единственото нещо, което бих препоръчал на бъдещите ни гости е да се консултират предварително с нас по телефона какви са техните желания и какви са "възможностите на небето в момента". Защото не винаги всичко желано е горе там, над нас. Искаш да видиш Юпитер, да речем. Е, ние ще ти посочим близък ден, и час дори, когато Юпитер е най-удобен за наблюдение от тук...
- Искаш да кажеш, че освен да позира пред телескопите, Юпитер си има и друга работа, да прелъстява Европа, например, красивата дъщеря на финикийския цар Агенор?
- Лично аз през телескопа още не съм го хващал в подобна крачка...
- И въпреки това обичаш да гледаш нагоре?
- Препоръчвам го и на теб. И на всеки кърджалиец.
... Разговорът с г-н директора на обсерваторията, досущ като Вселената, няма край. За разлика от вестникарското интервю.
|
|
|
|
|
|
|
| Спонсори |
|
|
* Smartcom Bulgaria
5000 лв
* Валентин Йорданов
$1000
* Sinvent
1000 лв
* HAEMIMONT
1000 лв
* MONEK AD - Кърджали |
| Включване |
|
|
|
|
|
